Молитва за събуждане
МОЛИТВА ЗА СЪБУЖДАНЕ
Зад някаква порутена ограда,
от скърпени ръждиви ламарини
в следобеда, над градските площади
невидимо петле изкукурига.
Ревящи и сърдити автобуси,
подгонили дрънчащите трамваи,
застинаха, замръзнали в почуда –
отде се пръкна в градските реалии?
Петленцето – до крайност напористо,
дереше свойто гърло – до премала!
И смелата му песен отривисто
разтърсваше прозорците заспали.
На тебе, дето вечно си навъсен,
на другия – със мисли под индиго,
една плесница по врата небръснат,
едно прекрасно звънко – Кукуригу!
И щом ме глътна смачканият делник,
просмукан от дребнави битовизми,
успях да вдигна поглед към небето
и Бог съзрях сред облачните схизми.
Отдавна подозирам, че е късно –
придворните му ангели са луди.
Но моля утре, миг преди да съмне,
петле да има – пак да ме разбуди.
© Валентина Йотова All rights reserved.
