Запей, петленце! С пълна сила!
Петлето ми изкукурига,
дали е нощ, или е ден,
стои смълчано два-три мига
и в двора ми неподреден,
надига глас, квартала буди,
съседи, близки - от зори.
Не всички, като мен са луди
и чакат да се умори.
От кула стражева стоборът,
лети в небето ясен глас.
Съседите насън говорят,
че психиатрията в нас,
отдавна се е преселила,
без санитарите. Уви!
Запей, петленце! С пълна сила!
В дома ми Слънце позови!
Та бели ризи да изсъхнат,
простряни снощи в лунен мрак,
от вестник, под вратата пъхнат,
да си направя шапка пак.
Перце ми дай от твойте, гъсти,
ще видиш как додето спят,
повдигната докрай на пръсти,
ще нарисувам пъстър свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
