Запей, петленце! С пълна сила!
Петлето ми изкукурига,
дали е нощ, или е ден,
стои смълчано два-три мига
и в двора ми неподреден,
надига глас, квартала буди,
съседи, близки - от зори.
Не всички, като мен са луди
и чакат да се умори.
От кула стражева стоборът,
лети в небето ясен глас.
Съседите насън говорят,
че психиатрията в нас,
отдавна се е преселила,
без санитарите. Уви!
Запей, петленце! С пълна сила!
В дома ми Слънце позови!
Та бели ризи да изсъхнат,
простряни снощи в лунен мрак,
от вестник, под вратата пъхнат,
да си направя шапка пак.
Перце ми дай от твойте, гъсти,
ще видиш как додето спят,
повдигната докрай на пръсти,
ще нарисувам пъстър свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Зад някаква порутена ограда,
от скърпени ръждиви ламарини
в следобеда, над градските площади
невидимо петле изкукурига. ...
Comments
-
Така е, Митко.
-
Няма нищо по-хубаво да се събудиш сутрин от кукуригането на петел. Стига да не е по първи петли. Ако перифразирам: "Природата е в нас и ние сме в нея".
-
Ох, мили момичета, съвсем съм "отнесена от вихъра". Прегръщам ви и ви благодаря! Благодаря, Таня!
-
Хубав стих!
-
Предположих. Но ми подейства добре, както ми беше никакво от сутринта. Благодаря ти, Валенце!💜
-
😍
-
Ах ти, немирно петленце! Ако беше захарно, щях да те схрускам! 🐓
-
Жизнерадостно и щастливо петле, което възпява живота
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
