Не мога да събирам обещания -
герданчета с мъниста от стъкла.
Дамги със цветовете на сияния
по рамото ми с устни разпиля.
Не с пламъци очите ти изгарят.
И не сълза - катранени води
заливат в мен покълналата вяра
и всяко сбъдване ще разцъфти..
А думи между капките се стичат.
И в полунощ лицето ми огря
дланта ти - тежка, силна и обична,
на прошката с най-щедрата заря.