Не мога да събирам обещания -
герданчета с мъниста от стъкла.
Дамги със цветовете на сияния
по рамото ми с устни разпиля.
Не с пламъци очите ти изгарят. ...
Не помня кога и как точно дойде,
но се сгуши в скута ми топло.
И как с мургавите си свидни ръце
ме прегърна... Почти като рожба.
Беше извор... Бе тежка река. ...
Вървя по селски път, а в мен е лято.
И сякаш не съм аз... Вървя сама...
През миглите ми лястовиче ято
крила разнежва някъде над хълма.
Незнайно откъде на чучулига песен ...
Дали очите на Мина, на Лора страстта ли
изпиват дъха ти без жалост?
В белите нощи полюшваш на скути
като дете, бездомна, душата си.
Поднасяш на клада - съчки във жертвеник, ...
Сънуваш пак, унесен в тиха дрямка,
почти като разнежен котарак, така
в хамака, под черешовата сянка
кълбо с илюзии стискаш във ръка.
На времето в средата на сърцето ...
Аз лятото го помня със вълните
и мирис на разпенен морски бряг.
С къдрици, меки като топли устни,
покрили челото на млад монах.
И помня още всяка тиха стъпка ...
Подаваш ми ръката си... и ще я хвана...
И да, ще дойда. Нали вече си решил.
Може би си тръгнал към скалите,
където дом наричаш някой брулен хълм?..
Или мечтаеш да преплуваш океана ...
Понякога съм стъклено прозрачна -
кристали с вкус на морска сол.
Така в дланта си скривам тишината.
И тя утихва в незрящата си роля.
А мислите ми - белезникав пясък, ...
Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража. ...
