Момчето, родено в края на юли,
имаше ухание на зрели дюли.
В косите си носеше слънце засмяно
и аз обичах да облягам глава на неговото рамо.
Сгушена до него, в него се взирах,
но сърцето му все не достигах.
Под топлата му външност се криеше лед
и с него вледеняваше всеки наред.
Имаше поглед хищен, целеустремен,
с който свирепо стреляше по мен.
А аз, така и не избягах,
ранявах се с него, падах, пропадах... ...