Момчето, родено в края на юли
Момчето, родено в края на юли,
имаше ухание на зрели дюли.
В косите си носеше слънце засмяно
и аз обичах да облягам глава на неговото рамо.
Сгушена до него, в него се взирах,
но сърцето му все не достигах.
Под топлата му външност се криеше лед
и с него вледеняваше всеки наред.
Имаше поглед хищен, целеустремен,
с който свирепо стреляше по мен.
А аз, така и не избягах,
ранявах се с него, падах, пропадах...
На леда се бях залепила
и се стремях да го стопля с всичка сила.
Но уви, така и не успях.
Неговото тайнство също не разбрах.
Нито силата на таз магия,
която все към него ме влече,
за да се боря за това сърце...
Ах, момчето, родено в края на юли,
носещо в косите си слънце и дюли,
има сърце от лед!
© Мария All rights reserved.
