Момчето бавно си отива
и никой май не го видя.
Другаде сега заспива,
под чужда, някоя луна.
А стъпките му още виждам,
що оставил е в снега.
Навярно нещо не разбирам.
Защо отива си сега?
Дали доброто е забравил
и болка в него надделя?
Писмо дори не е оставил.
Не каза сбогом, до кога.
Момчето бавно си отива.
Тръгва тихо със нощта,
но нямам думи нито сила,
с които мога да го спра.
https://youtu.be/VoT2F2E0mUM?feature=shared
© Виолета All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
