Момчето бавно си отива
и никой май не го видя.
Другаде сега заспива,
под чужда, някоя луна.
А стъпките му още виждам,
що оставил е в снега.
Навярно нещо не разбирам.
Защо отива си сега?
Дали доброто е забравил
и болка в него надделя?
Писмо дори не е оставил.
Не каза сбогом, до кога.
Момчето бавно си отива.
Тръгва тихо със нощта,
но нямам думи нито сила,
с които мога да го спра.
https://youtu.be/VoT2F2E0mUM?feature=shared
© Виолета All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
