Очите ѝ са луднали вселени.
Струѝ от погледа му тъмен страх.
И сякаш срутени от гняв морени
се свличат с бесен грохот между тях.
А думите се стрелват на откоси,
оголвайки до кости светове.
Прекършената вяра (без въпроси)
умира сред студени дъждове.
Сълзите ѝ в зениците пулсират,
с невронен пулс сърцето му тупти,
а в дланите му времето се спира
с агония на счупени мечти… ...