Момиче от друг далечен свят
Аз бях на дъното на ада
и не вярвах, че ще се усмихна пак,
делеше ни невидима преграда,
а пред мене беше вечен мрак,
но ти ми се усмихна нежно,
момиче от друг, далечен свят,
усмивката ти грейна чудно
и аз разбрах, че съм богат.
Разбрах, че ти си всъщност всичко,
че съм още много, много млад,
за да се откажа от това, което
мечтаех още когато бях хлапак.
Момиче от друг, далечен свят,
ти разбиваш всичките лъжи,
променяш всички мои представи,
но истинска ли си ми кажи?
Да не би да си измама стара,
която отново ще ме нарани,
или пък ще разпалиш в мен пожара,
който бързо ще ме промени.
Може да си истина, може и да си лъжа,
но вярвам, че душите ни заедно вървят,
ако не те видя пак, ще тъжа,
момиче от друг, далечен свят...
© Илия Кузев All rights reserved.
