Aug 23, 2013, 11:17 AM

Момичето II

  Poetry » Love
641 0 3

                              Реплика на „Момичето”, по коментар на

                             Краси Тенев (maistora)

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=306776

 

Момичето с усмихнато лице

насън все пее. Радва се на всеки.

Прегръща този свят със две ръце.

Познава най-потайните пътеки

 

към слънцето, към вятъра дори.

Усмихнато и под дъжда танцува.

Щастлив пожар в душата му гори.

Доволно е, че просто съществува

 

и разпилява щедро по света

искри любов, прашинки нежност синя.

Внезапна, неоткрита красота

оставя откъдето и да мине...

 

От обич свети вярното сърце.

С най-галените думи го наричай.

Момичето с усмихнато лице,

това съм аз - такава ме обичай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...