момичето от Принстън
на него
Ти най-вероятно ме мислиш за луда,
защото като характер не те знам,
а влюбих се в теб до полуда,
че не мога да спя, не мога да ям!
Опита се да ме накараш да си мисля,
че може би не си за мен,
но как, кажи ми, да ти вярвам,
като попаднах вече в твоя плен?
В прегръдките на друг се гушкам,
но тайно ми се иска да си ти,
във нежните целувки се потапям,
в ръцете ти тялото ми да гори!
И нямам смелост да ти се представя още
целуваш друга - денем, нощем...
Това ме спира и ми казва "Стига"
"Има друга, остави го!"
Питаш ме коя съм, ще ти кажа,
макар загадъчна, ще ти подскажа:
"Момичето от Принстън" се наричам
и много, много те обичам.
Повярвай ми, не ми е лесно
да пиша тези редове,
макар да зная - не е честно
- любовта на друга те зове!
Красив си като ангел
и имаш сини, стъклени очи,
коси, като Ахил, чупливи,
по-нежен си от нежността дори!
Страхувам се да ти призная,
че притежаваш не едно, а две сърца,
че аз със теб не си играя
и, че не те обича само тя!
Усмихвай се, защото ангелите са засмени
и носят само светлина,
а ти си точно този ангел,
радващ хората със свойта красота!
Е, приятелю така бленуван,
отново ще те зърна пак след час,
макар, че като непознат ще ме подминеш,
никога не ще забравя твоя поглед аз!
© Симона Кирова All rights reserved.
Харесва ми 
Поздравче 
