Тази сутрин се събудих
и до мене беше ти,
гледаше ме сякаш
бях кралица в твоите очи.
Галеше ме нежно
и усмихваше се ти,
усещах как прокарваш пръсти
през моите коси.
Запитах се тогава
сън ли е това,
от който аз ще се събудя
отново сама в тъмните дебри на нощта.
Но това не беше сън,
беше реалността,
а ти ме караше да се чувствам
най-красивото момиче на света,
за тебе аз бях
момичето с ангелска душа.
© Христиана Владимирова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
