Момичето с изгубеното цвете
е някъде в дъжда.
Нейната кристална плът
осветява разкаляния път.
Прекършва вятърът косите
с цвят на огнени искри.
Тя е велико божество
и малко ранено, безсилно същество.
Рамка на разкъсана снимка.
Глас на неакордирано пиано.
Изгарящ страстен стих
и разтапящ се спомен за зов
на думи, прошепнати с болка и любов.
© Изгубена All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
