Момичето със ягодови устни,
не може да опише ни един поет.
Косите си като лъчи разпуска
и аз, в безмълвие, съм просто слънчоглед.
Потъвам във очите ù маслинени -
море спокойно от копнежна нежност,
където всички думи обезмислени,
утихват с ученическа прилежност.
Времето мотае на чекръка си
годините ми - невтъкана нишка,
но още като коте ми се мърка,
отронвам още влюбени въздишки. ...