Sep 17, 2007, 11:30 AM

Момичето със сините очи

  Poetry
2.9K 0 10
Момичето със сините очи

Момичето със сините очи
ме гледа нежно, ала не разбира,
че огън в душата ми гори;
от погледа и как дъхът ми спира.

Момичето със сините очи
навярно днес се учи да обича,
учителят несмело ще мълчи,
докато ученичката му срича.

Момичето със сините очи,
за мен е най-красивата брюнетка,
в зениците и палаво блести
талантът скрит, на бъдеща кокетка.

Да ме целунеш ли? Уви!
Ще се прибирам! Вече ми се спи!
Така ми се танцува до зори!
... момичето със сините очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...