МОМИЧЕТО В ГРАДА НА ЧУДЕСАТА
Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма,
град, в който стават чудеса –
вълни, сирените на кораб, момче с хвърчилце из простора,
смокини, краднати на двора, рибар без чепаре на кей –
ей там – на пясъчната дюна, на завет ща да те целуна
и – звъннал като първа струна –
да ти река – ехей, здравей!
Здравей в града на чудесата – момиче, взел съм днес заплата, ...