Момина сълза
Момина сълзица -
напомняш ми на разплакана девица!...
Коя ли девица и защо ли е плакала?
Своя принц ли тя е чакала?
Каквото и да е станало,
нещо красиво след него е останало.
Сълзите не са се изпарили,
нито са се вкаменили,
а живи са останали -
на нежно цвете те са станали.
Бели, мънички камбанки,
една над друга в редица
като бели перли в огърлица.
Ароматът им е тъй специфичен,
дори малко екзотичен,
но тяхното ухание
е като пролетно очарование!
Момината сълза
вирее най-добре в гората
и свенливо крие
красотата си в листата.
Не зная защо момина сълза те наричат,
но с твоето име се кичат,
когато става дума за нежност и благост,
за чистота и святост!
© Анна Попова All rights reserved.
много хубаво стихотворение. Респект 
