Монолог на баба Яга
И как ли се объркахте така?
Та къщата ми вдън гори е скрита.
А, вие сте от принцовата свита.
Внимавайте! - с кокошите крака,
домът ми ще избяга, без да пита.
Дочувам май свистене на стрела,
на лов сте тук, в горите Тилилейски,
сгодена аз съм, за потомък змейски.
Не чух? А, грозновата съм била!
Но с принца... Ех, живот епикурейски...
Брадавица красяла моя нос?
И принцът ви е кривокрак и дребен.
Но моля ви! Сарказъм непотребен,
постави ли лика ми под въпрос,
кортежът ви до крак ще е изтребен!
Ще си живея царствено, в палата –
слуги, придворни дами, красотица!
На бала всяка нощ ще съм кралица!
Ще хърка принцът "намотал" главата,
и ще ме люби змей, като змеица...
Очи отварям, някак странно тих,
до мене змеят осми сън откара.
Kаква ли беше снощната отвара?
Какво по дяволите пак изпих?
За малко чак в двореца да ме вкара!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
