Монолог на Душесъбирача
Направо смехотворно е това,
да търсиш трескаво спасение,
с което да отричаш свойта участ зла
и туй, че тя е в моето владение.
Надеждата умирала последна
и най-голяма сладост е това,
да си отиде тя от тебе предна
подир да тръгне твоята душа.
И не, че с нея аз богат ще стана:
та колко струва тя сега,
от грехове е цялата раздрана,
пропита е с отровна суета.
О, иначе и Крез да съм задминал,
премного ако търсеше се глупостта,
от тебе щях да съм изринал
количество достойно за това.
Какво си сторил погледни я.
Парцал ли е, или душа?
Парцал да беше, щях да го измия,
а как да се пречисти тя?
Не ти ли стигнаха нощите?
Безпътнико, в разгул да се топиш,
да се опиваш, да угаждаш на жените,
в безчестие измами да кроиш.
Препускайки през греховете неуморно,
за миг не спря и в мисъл не потъна,
дали те чакат в царството Господно
или в казана ще те грее таласъма.
Реви сега! На кой се молиш?
На Господа ли? На Христа?
Защо си му? Да го отровиш?
Не ти прилягат друже, май крилца?
И ореола ангелски, дочувам,
на празна тиква не стоял добре,
но хайде стига вече да умувам -
стани, не стой на колене.
© Диньо All rights reserved.
