Монолог на един повехнал "мъжага" - 2
РАЗКАЗВАЧКАТА:
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен.
От профили той, сестро, не разбира.
Да, малко старомоден е героят.
Страхливичък си е, не пие бира,
за него хич не иска да говорят.
И ризи все във розово облича,
с мустак не съм го никогаш видяла.
Попитах го защо: "Аз на момиче
най-много бих се радвал, но за жалост
момче роди ми бившата съпруга.
Късметче втори път не си изтеглих."
Той тъй ми рече, миличка, и в друга
зарече се, че няма да се цели.
Но, ако ти все още си навита,
ще ти изпратя скришом аз адреса.
Сега си спомних, че веднъж попита:
"Защо не ме сватосаш с поетеса?"
Та белким се събуди пак "мъжага",
макар че, сестро, рядко му се случва.
Щом кажеш ДА, сватовници ще стягам.
А ти моли се да не се закучи.
"МЪЖАГАТА":
Не мисля, че от скрита съм порода,
това и на лицето ми личи.
Но трудно пасвам с хорската угода
и с присмехулни някакви очи
ме гледат подминаващите люде.
А аз на средна възраст съм човек,
отказал цял живот да бъде влюбен.
Дори не зная в този полувек
детето като правех влюбен бях ли.
То за това е нужна само свръх
прецизна овулация – разбах го.
А не да казвам често ох и въх.
На тази госпожа, която в сайта
към мене проявила е ищах,
аз снимка непременно ще ѝ пратя.
Е, не от днес, а откогато бях
красив и млад, с перчем като на петльо
по темето, което олися.
Късмета си не искам да пометна,
на хоризонта тъмен щом изгря.
ВТОРИ МОНОЛОГ НА "МЪЖАГАТА":
Ти момко ли ми каза? Оооо, мерси!😋
Аз никогаш така не съм наричан!
А имах тъмни, хубави коси
във времето, когато ме обичаше
с безкрайна безрезервност свръх мома.
Щом казвам свръх, представяй си с големи
цицорища. Обирах ѝ срама
на масата, когато ний ядеме.
Едната Минка туряше отпред,
а другата – в страни, да не притиска.
И супа, манджа, даже сладолед
по пистата наклонена потичаше.
Затуй ѝ купих лигавник голям,
не от ония с бебешки размери.
А тя накрая и без капка срам
с езика си по него, да намери
остатъка от ценната храна
разхождаше се и не го переше.
С това запомних тази свръх жена,
която в младостта до мене беше.
ТРЕТИ МОНОЛОГ НА "МЪЖАГАТА"
Все чувам "свръх" за другите и тежко
ми става, че за мене ни веднъж
не го изрече някой. Или грешка
ше бъде да ми кажат най-най мъж?
Не съм ни най-висок, нито пък умен,
но може би съм най-най дебелак.
И трудно ми е сам да се обувам,
че най-най ми е тежък всеки крак.
А пийна ли, главата натежава
и люшнат съм от палуба матрос.
Аз в най-най чувства хвърлям се тогава
и търся отговор на тоз въпрос:
Какво пък толкоз най-най притежава
във повече нормалният гарсон?
Как смее той със мен да се сравнява,
какво че носи слип и панталон?
ПОСЛЕДЕН МОНОЛОГ ОТ "ПИСТАТА"
На пистата – реших! – излитам с Вас!
Целувам Ви ръка, о Зинаида!
И самолети вдигах без компас,
и носех аз на хорските обиди.
На български какво е облак знайш.
Защо Ви трябва на език туземски?
На смела само малко са напрайш,
а пък това е същото на френски.
И без виагра мойот "самолет"
ще вдигна, глей ма само как го прая!
Ша та кача на него без билет,
ако запъне нещо, ти затрай си.
Ша сръчкам мойте вехнещи ребра
и белким аз крилете им подостря.
И с други съм го правил. Не разбрах
едно – защо нахвърляха се злостно.
Но Вие сте жена шармантна, знам,
и номерА не са Ви в антуража.
Затуй ръката само ще подам
и "Качвайте се!" аз с очи ще кажа.
Те, моите очи, са си таквиз –
командна кула на едно летище.
И очила не нося, че с кервиз
отгледала ме мама, с друго нищо.
Май взех да ставам много говорящ,
изтръпна Ви от чакане ръката.
Звездата ми, мадам, със Вас изгря!
Дано изстрелям в коскоса душата си!
К Р А Й
© Мария Панайотова All rights reserved.
