Монолог на един знахар
В отговор на стихотворението на Роби:
„Монолог на една свекърва”
Любезна жено, искаш да помогна?
За мъката голяма търсиш лек?
Тогава знай, молбата ти ме трогна
и в мен намери точния човек…
Знахар съм аз прославен и прочут
(дори бих казал, че съм малко луд),
защото денонощно в мраз и пек
за хорските болежки търся лек.
Рецепти зная много – все отбрани,
по тях приготвям цяр за всички рани:
от махмурлук и зъбобол до безпаричие,
дори против любовно безразличие,
за мъжка сила; против женски бяс –
изцяло посветил съм се на Вас.
Кълна се във брадата на Пророка –
ще Ви спася от болката жестока,
но стига празнословия излишни,
с благословията на силите всевишни
за работата аз ще се захвана –
дочувам вече как цвърчи тигана,
знам, Вашият проблем е щекотлив
и аз ще бъда истински щастлив,
когато да го разреша успея,
и затова сега ще онемея:
веднага слагам във загрята мас
(в пропорция, пресметната за Вас):
от тъпан пепел и перо от жаба,
сълза от поп и от евреин пот -
а с тази смес намажеш ли ѝ хляба -
пей сърце, здравей, здравей Живот!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
