Първият беше омайно влюбен в парите, после в мене.
Вторият?! Той пък беше вързан на майка си за полите.
Третият?Ами падаше се по разни други женички мили.
О-о, закле ми се и четвърти, от славата си пиян до кости.
Еха-а-а! Що за късмет! Имат ли други мераци мъжете?
Ох, дано следващият пък да не е венчан за бутилката си.
Не бе един, не бяха двама...! На тоя свят свестен мъжага
има ли, мили хора? Или аз не съм толкоз харна и свястна?
Ох, не съм уж малоумница хамава, ни кривогледа, ни сляпа!
Дека ли съм гледáла коги муж сред мъжкарите съм изберáла?
Казват, намерила си тенджерата похлупака, да ама, манджата
на живота не увира, къркат на душата червата, пуста опустяла! ...