Монолог на една раздвоена личност
Здравей, Любов! Пред мене си застанала
но, моля те, не падай на колeне,
че не един поет в тебе се е влюбвал,
рискуващ пръстенът венчален да надене.
За него, да, жените много значат-
те музи са за всичките поети
и с тях сърце в гърлото прескача,
без тях - като... начални пубертети!
Налей ми от рубиненото вино,
но и мезе в чинията сервирай!
Защото с пийване не може само
да се римува!Но ти си репетирай,
че римата ще стане по-богата,
щом низът е от вино и любов.
Но явно май жените предпочитат
да ги споделят с мистър Трифон-ов!
© Петя Кръстева All rights reserved.
