laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Nov 10, 2012, 9:47 PM

Монолог на котката 

  Poetry » Other
685 0 8

Като улична котка живея.

Всеки ден е борба и надежда.

Предпазлива съм, плаха. Не смея

да рискувам. Ужасно изглеждам.

 

Все се свивам до мръсните кофи.

Да не преча  съвсем. Да изчезна.

Някой гледа ме с жал и любов и

състарадателност тъй болезнена.

 

Камък някои хвърлят по мене

и ме псуват доволни и злобни.

От очите им, вечно студени,

знам, наднича смъртта ми злокобно.

 

Неспособни на милост и нежност,

подивели и зли, безсърдчни...

Мен ме има. Уви, неизбежност...

да ги уча на малко човечност.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??