laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
10.11.2012 г., 21:47 ч.

Монолог на котката 

  Поезия » Друга
686 0 8

Като улична котка живея.

Всеки ден е борба и надежда.

Предпазлива съм, плаха. Не смея

да рискувам. Ужасно изглеждам.

 

Все се свивам до мръсните кофи.

Да не преча  съвсем. Да изчезна.

Някой гледа ме с жал и любов и

състарадателност тъй болезнена.

 

Камък някои хвърлят по мене

и ме псуват доволни и злобни.

От очите им, вечно студени,

знам, наднича смъртта ми злокобно.

 

Неспособни на милост и нежност,

подивели и зли, безсърдчни...

Мен ме има. Уви, неизбежност...

да ги уча на малко човечност.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??