Монолог на котката
Като улична котка живея.
Всеки ден е борба и надежда.
Предпазлива съм, плаха. Не смея
да рискувам. Ужасно изглеждам.
Все се свивам до мръсните кофи.
Да не преча съвсем. Да изчезна.
Някой гледа ме с жал и любов и
състарадателност тъй болезнена.
Камък някои хвърлят по мене
и ме псуват доволни и злобни.
От очите им, вечно студени,
знам, наднича смъртта ми злокобно.
Неспособни на милост и нежност,
подивели и зли, безсърдчни...
Мен ме има. Уви, неизбежност...
да ги уча на малко човечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
