Уморих се от пътища,
от хотелски стаи.
Имам само сънища,
красиви думи…
това е.
Аз, роденият между два сандъка,
отгледаният в сто градчета и села,
не мога да спра,
да кажа "До тука!
Имам Дом, ела!"
Ще ме зове непознатото.
Призивно колела ще звънят…
А на прозореца мушкатото
ще плаче
за уют.
© Георги Динински All rights reserved.