Монологът на Бога
МОНОЛОГЪТ НА БОГА
Тъй както си седях, и Бог ми рече,
и слушах го със зяпнали уста:
– Валерий, ти си го́ла во́да вече!
От тебе няма нужда на света.
Защо ти стелвам път с цветя и рози?
Разкарай се! – и аз не знам къде.
От твоите поезийки и прози
на мен до гуша вече ми дойде!
Не се ли виждаш, че си пълен селю?
Продавай на пазара зарзават!
Поне да беше Паулу Коелю,
да те признае този глупав свят!
Със стихчетата свои във Фейсбука,
дето редиш ги в своя тъп тефтер,
аверите край теб си мрат от скука! –
и ти направо стана за кашмер.
Аз тихо му прекъсвам монолога.
Защото той със мене е жесток.
В Поезията си говоря с Бога.
И Тя е на небето моят Бог.
© Валери Станков All rights reserved.
