МОРЕ
М О Р Е
Обичам те, море ревящо
и спирам пак до твоя бряг,
за да погледам как се гонят,
вълните ти в неравен бяг.
Но страх ме е да те докосна
със слабостта си на жена,
аз искам само да си взема
от твойта дива красота.
Аз искам от солта ти силна,
храната си да посоля,
за да усетя, че съм сита,
че силата е във солта.
Ще идвам сутрин тайно да те гледам,
как галиш слънцето във унес тих,
за да открадна от любовния ти пламък
най хубавия и най нежен стих.
А нощем твоят сън ще съзерцавам
и в теб огледания звезден небосвод,
а в мен сърцето лудо ще лудее,
решено да прескочи всеки брод.
Обичам те, море ревящо,
не спирай да ревеш,
аз пак при теб ще се завръщам,
вглъбена в своя див копнеж.© Тонка Янакиева All rights reserved.
