В море от думи съкровени плувам,
усмихнати вълни ме поздравяват
и шепот нов, щастлив и недочуван
събира тихата си морска лава.
А после ще я пръсне върху лѝста,
шуми морето в чувство подир чувство,
отвътре си расте, извира чисто
и нежно, непринудено изкуство.
© Милена Френкева All rights reserved.