Nov 16, 2008, 9:08 PM

Море от любов

  Poetry » Love
941 0 1
Твоят поглед като въглен ме изгаря.
Хайде, убий ме, всичко ми вземи.
Нека нищо от мен да не остане,
но нека знам, че до мен си ти...

Твоята усмивка разлива ме като вълна.
Сякаш буря разтърсва сърцето.
В твоите ръце аз съм една малка сълза,
нека потъна дълбоко в морето...

Море от любов залива душата ми.
Светлина пронизва до дъното мрака.
Един единствен миг изгаря сърцата ни,
мигът, който цяла вечност чакам...

Капят бавно от небето звездите.
Луната блести в красива самота.
Отразява се блясъкът й в очите
и изпива всяка капка тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...