От пяната родих се Афродита.
На слънцето безгрижието взех.
Душата ми е скрита в раковина.
Сърцето - обковано със седеф.
Танцувам с ветровете босоноги,
бленувам екзотични брегове.
Водите ми напиват еднорози,
корали пазят ме от врагове.
Пират сърцето ми открадна.
Ограби раковината без срам.
Но любовта когато е кристална,
пиратът за душата е балсам.
© Катя Вангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
