От пяната родих се Афродита.
На слънцето безгрижието взех.
Душата ми е скрита в раковина.
Сърцето - обковано със седеф.
Танцувам с ветровете босоноги,
бленувам екзотични брегове.
Водите ми напиват еднорози,
корали пазят ме от врагове.
Пират сърцето ми открадна.
Ограби раковината без срам.
Но любовта когато е кристална,
пиратът за душата е балсам.
© Катя Вангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
