Морето не е шепичка сълзи
Морето не тъжи, морето не плаче,
то събира душите ни, изтерзани за щастие.
***
Морето не е шепичка сълзи,
дори не е на облак огледало.
Не се научи нито да мълчи,
ни нощем да поспи поне за малко.
Да седнеш на брега изгубен, сам -
да се изнижат спомени, целувки кратки.
Морето не разбира от тъга,
морето не раздава щастие.
Но в късна доба може да крещи
с гласа на изоставена русалка,
обърнатата лодка не тежи
дори, когато някой се удави.
Морето не е шепичка сълзи,
но вашите сълзи е приютило
и няма никога да замълчи -
дори, когато Господ го приспива.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Пепи, радвам се, да те видя!
