Морето от сълзи
Морето от сълзи
В нощта повит в люлката на самота...
И страхът ръми...
Полепва влага в пресните следи...
Къде си ти?
Очи немеят в плахите сълзи...
В този свят-лабиринт!
В лодка листата сгъни,
с платна от пелени
и с нея поеми
в Морето от сълзи!
В страха пусни весла!
С тях бриза прегърни
и нищо, че боли ! ...
Платна потрепват с раните на немощта,
в сноп пера,
ти перата в раните сплети!
Всяко крило,
с пясъка в теб посипи! ...
Вдигни крила!
Ела с мен, полети!
И нищо, че тежи,
крилата освети
в Морето от сълзи!
Просторът ще е дом,
Луната - свят подслон,
но в себе си носи
Морето от сълзи!
Ела с мен, полети
и няма да боли,
крила ще ти дари
Морето от сълзи!
© Гери All rights reserved.
