Jan 21, 2010, 9:14 PM

Морето в мен

  Poetry » Love
1.8K 0 4

Морето пенливо отново зове ме

такa, както някога,

преди много време,

когато от него откъсната бях,

когато във търсене

години пропилях...

Тогава, далече, далеч и сама,

прашинка във вятъра

търсех дома.

И ето, открих го - то е вътре в мен,

аз съм капка от него

и след последния си ден...




20.I.2010 T.R.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...