Морска приказка
Вълните прегръщат морския бряг,
измислят си ноти, фалшив полутон,
размазват на стъпките тихия бяг,
детайли се сливат в лазурния фон.
Засъхва в краката солта на живота,
пропиват се капки - същински сълзи,
Слънцето пръска лъчи със охота -
вплетени в нишки, златисти коси.
Докосваш ме с поглед, седефен воал,
кристално блестящ, сърцето ми спря,
ветрецът обвива ръце като шал,
сее през пръсти копнеж - сладък грях.
Чайка раздира без жал тишината,
зовяща в небесен, безоблачен дом,
изписва с криле свобода непозната,
красива кралица в собствен си трон.
Ръката ти гали, почти ме жигосва,
рисува с финес на изкусен художник,
сякаш цял живот така ме докосва
и съм скица на прецизен чертожник.
измислят си ноти, фалшив полутон,
размазват на стъпките тихия бяг,
детайли се сливат в лазурния фон.
Засъхва в краката солта на живота,
пропиват се капки - същински сълзи,
Слънцето пръска лъчи със охота -
вплетени в нишки, златисти коси.
Докосваш ме с поглед, седефен воал,
кристално блестящ, сърцето ми спря,
ветрецът обвива ръце като шал,
сее през пръсти копнеж - сладък грях.
Чайка раздира без жал тишината,
зовяща в небесен, безоблачен дом,
изписва с криле свобода непозната,
красива кралица в собствен си трон.
Ръката ти гали, почти ме жигосва,
рисува с финес на изкусен художник,
сякаш цял живот така ме докосва
и съм скица на прецизен чертожник.
© Елица Стоянова All rights reserved.
