Морска присъда
Не мога да те впиша
в стих, море...
Стиха преливаш,
пениш се и стенеш,
звездите давиш,
в синьо ги переш,
в сребристите им сенки
после дремеш...
Дойдох при тебе -
смачкана, бездомна,
а ти разстла ми
риба, сол и вятър...
Коя съм аз ли?
Зная, че ме помниш -
една случайна
Лятна непозната.
Разплиска ме
на живи ендорфини,
опипа ме до голо
най-нахално...
Аз щастливеех -
слънце, глъч, мартини
със лед и още нещо...
Тривиално.
Една от всички,
влюбих се в дъха ти,
в магията
на лятната ти свалка.
С вода от теб
измивах си крилете....
Дали след теб
ще съм сиротно жалка?
Заричам се -
васална ще ти бъда
за мен
докато слънцето изгрява...
В морето да се влюбиш
е присъда.
Загърбиш ли го,
тя се въдворява...
