Nov 20, 2020, 11:25 PM

Морска пяна

  Poetry
396 0 1

Ще се изгубя като бряг от лодка устремена

към дълбоките води на океана

Ще изчезна разбита в пясъка 

като бяла морска пяна.

 

В живота твой си мислех аз, че съм константа

сега преглъщам болката от мисълта измамна.

 

Ще дойде време мир и щастие за мен да възцаруват

и сърцето няма вече да се свива

при мисълта, че друга те целува.

 

Аз не искам с тебе среща по принуда

и знай любов от теб не ще изнудя

 

Само искам аз сега да кажа Сбогом

И напред да продължа

Без огорчение и чувство за вина

Да приема своята съдба!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вея Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих ми прозвуча сякаш го е писала русалката Ариел в някоя алтернативно вселена Много ми харесаха препратките за морето и морското, пяната, вълните. Чудесно написано!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....