Морска... тъга
"На Съпругата ми"
Шум приглушен на морска тъга...
бреговете залива в лилава печал.
Вълни се разбиват в стръмния бряг,
златисти... облечени в пламъка...
на вечното лято.
Към морето днес ще отпътувам...
към зова на вечно сините вълни.
Всеки път преминава през Дъгата...
щом Сърцето води през зелените...
простори
С теб ще отпътувам скоро към брега
и изгрева ще преоткрием... Ти и Аз...
отвъд всички несгоди и сълзи...
а когато морето в лилаво засияе, знай...
че това са нашите МЕЧТИ!!!
© Пламен Йовчев All rights reserved.
