морски пръски
Тръгна пътя,
спря в морето -
кресна гларус,
чайка литна,
тънки бежови
крачета раче
бяло
запреплита.
Пясък дюните
заобли -
гръд моминска
с розов тен,
пухкави коси
разроши
облак герест
възхитен.
Две закръглени
девици
с малки
тесни ходила
по брега
игриво тичат,
а зад тях
мъж с очила.
Строг един.
Такъв - изправен
адвокат (май)
бизнесмен -
доста строен
(даже снажен),
но пък с
наедрял корем.
Пръскат се с
водата морска
двете румени
моми, „сладки са"
мърмори този,
който
все по тях върви.
Ах, едната
се препъна,
лекичко
се залюля
и на пенестата
слюда
се подхъзна
и седнА.
Другата ръце
закърши,
личицето й
се сви -
и приятелката
скъпа
се наведе
да теши.
Очилатият,
стъписан,
вмигом втурна
се към тях,
от парфюма им
сащисан
почна да
мълви едва...
Вий, госпожици
прекрасни,
искате ли
помощ спешна,
ако нещо
ви тревожи -
знайте аз ще съм
насреща.
Тази, правата,
която бе навела
своя стан -
разлюля
като морето
два златисти
портокала.
Боже, боже,
каква гледка -
тънък кръст,
моминска плът,
а и тези
две кълбета
като
слънце ме горят.
С добродетели
и вярност
към жена и две деца,
във живота
мирен, плавен,
бе щастливец
... досега.
Изкушението
е красиво,
младостта
безценен дар -
брак от двадесет
години
в миг един
му дотегнА.
Аз съм сам,
а те са двенки,
как да избера
една,
що да сторя...
вече женен,
даже и със две деца...
Ех, сега да бях
на двайсет,
както съм
висок и рус -
всичките жени
по плажа щяха
да лежат във „туш"
Щях, например,
да поканя
двете палави моми
на вечеря
в ресторанта...
После цяла нощ
в игри...
Но животът е театър,
ако моята научи,
ако някой й
подшушне,
ще остана сам ...
Без къщи
без деца, (дори
без кучето...)
С тези мисли
във главата,
удрящи
по съвестта,
май се поразсея
някак, май олекна
му страстта...
Бракът му бе щит -
забрана
да се потопи
в греха...
И отмина някак
плавно, сякаш
вдигна се мъгла.
© Дакота All rights reserved.
интересно поднесено 
иде лято!*