На морския бряг
Да си запълня самотата с теб, море?
С пера на гларус закъснял, над мен прелитащ?...
Поне е сигурно - ще бъде по-добре
от забавленията блудкави на флирта.
Да си запълня самотата с теб, любов?
Но не с онази дива страст, неукротима!
Да изгоря не искам в адски огън нов!
От нея белегът е парещ и боли ме...
Ще си запълня самотата с тишина.
Тогава Твоя глас да чуя аз ще мога!
Сълзите нежно ще изтриеш до една.
Ще се разсее всяка облачна тревога...
И в миг прозрачносин, в неземна светлина,
ще плисне радост от вълната на живота!…
Албена Димитрова
9.9.2019.
Св. Константин и Елена.
© Албена Димитрова All rights reserved.
