Морско приключение
Морето кадифено ме обгръща.
Брегът е близо, с телесата голи.
А мене, ужас, как ми се повръща
от алкохол и некакви пържоли.
Но как попаднах тука, сред вълните?
Не помня нищо, дявол да го вземе!
И гол съм, веят ми се срамотите.
Обрали са ме някакви серсеми!
На село бях, със няколко авера,
отбихме се за малко в хоремака.
(Туй струва ми се беше по-завчера.)
Опънахме по няколко коняка.
След туй комай обърнахме на бира.
След туй уиски, водка, капучино.
След туй - къде морето се намира?
След туй - отпрашихме със каса вино.
А на морето - вече в настроение,
се веселяхме, ама тъй щастливо.
Скандал направихме във всяко заведение,
а после нещо взе да ми се слива.
Запомнил съм как три хипопотамки
ме канеха настойчиво на гости.
Не знам, холандки или пък германки,
но все дебели и еднакво прости.
И ето тука всичко ми се губи.
Събуждам се по дупе сред морето.
Добре че месецът е топъл - юли,
далеко са жената и детето.
Ох, слава богу няма и акули,
а попчета (за бирата мезето),
че ще ми хапне някоя мамуля.
Не!!! По-добре да почне от сърцето!
Потеглям към брега и що да видя.
Там, в ляво, точно до скалите,
се клатят тежко ( без да го обидя ),
на Васко Иванов сърмите.
И той без гащи гордо се разхожда.
Фиксира хищно някаква джукеса.
Но той поет е - тя не му подхожда
или пък може би е поетеса?
Приятел е и знам - ще ми помогне.
При него бързо ще се покатеря.
Като ме види много ще се трогне
и бързо некви гащи ще намери.
И тъй прибрах си в къщи, при жената,
а тя с коприва почна да ме жули.
Не е жена - а просто сатаната!!!
Май по-добре - при морските акули.
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
... Акулите са били въздържатели! Развесели ме! Благодаря ти!