Морско приключение
Морето кадифено ме обгръща.
Брегът е близо, с телесата голи.
А мене, ужас, как ми се повръща
от алкохол и некакви пържоли.
Но как попаднах тука, сред вълните?
Не помня нищо, дявол да го вземе!
И гол съм, веят ми се срамотите.
Обрали са ме някакви серсеми!
На село бях, със няколко авера,
отбихме се за малко в хоремака.
(Туй струва ми се беше по-завчера.)
Опънахме по няколко коняка.
След туй комай обърнахме на бира.
След туй уиски, водка, капучино.
След туй - къде морето се намира?
След туй - отпрашихме със каса вино.
А на морето - вече в настроение,
се веселяхме, ама тъй щастливо.
Скандал направихме във всяко заведение,
а после нещо взе да ми се слива.
Запомнил съм как три хипопотамки
ме канеха настойчиво на гости.
Не знам, холандки или пък германки,
но все дебели и еднакво прости.
И ето тука всичко ми се губи.
Събуждам се по дупе сред морето.
Добре че месецът е топъл - юли,
далеко са жената и детето.
Ох, слава богу няма и акули,
а попчета (за бирата мезето),
че ще ми хапне някоя мамуля.
Не!!! По-добре да почне от сърцето!
Потеглям към брега и що да видя.
Там, в ляво, точно до скалите,
се клатят тежко ( без да го обидя ),
на Васко Иванов сърмите.
И той без гащи гордо се разхожда.
Фиксира хищно някаква джукеса.
Но той поет е - тя не му подхожда
или пък може би е поетеса?
Приятел е и знам - ще ми помогне.
При него бързо ще се покатеря.
Като ме види много ще се трогне
и бързо некви гащи ще намери.
И тъй прибрах си в къщи, при жената,
а тя с коприва почна да ме жули.
Не е жена - а просто сатаната!!!
Май по-добре - при морските акули.
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Щом запазил си
мамуля
прошка пак ще има
и от твойта буля! -
Това беше идеята Ина, усмивката . Благодаря за коментара.
-
Браво на Васко
... Акулите са били въздържатели! Развесели ме! Благодаря ти! -
Да, Васко винаги е на ниво.
-
Благодаря на всички за многото усмивчици. Кефя, се като грейне тъй коментарната страница.
Ето какво ми отговори на закачката Васко Иванов:
За сърмите грижа не бери,
а вземи се прибери!
Май наквасен си юнашки!?
Взе ми розовите прашки,
дето талисман ми бяха.
Една кака мен ме яха
и за кефа си огромен
ми ги подари за спомен.
А жена ти, Мистър Пи,
със тиган ще те приспи! () -
Ей, все жените ви виновни, да му съй... При морските акули, ама тъй по организъм, може човек да се прости с мамуля (Да пази Господ!) Много забавно ми беше да прочета!
-
:=))
Туй се казува добро прекарване :0=))
:=)) -
Аз и моето живо въображение...
-
Малка лятна закачка с приятеля ми - поетът Васил Иванов.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Вярно бе, че бяха прашки,
връз балдърите юнашки.
За да вляза се напънах
и мамуля на три сгънах.
Че ми влязоха и гдето,
не проникна и морето.
В крайна сметка със жената
се оправиха нещата.
Легнахме си - айде наште...
И останах пак без гащи!