Моряците са яхнали вълните
и гонят хоризонта син.
По тях сълзи русалки ронят
очаквайки ги ден след ден.
Моряците русалките обичат
и дирят ги в безбрежния простор.
Намерят ли ги им се вричат,
а после друга гонят с пламнал взор.
Русалките морякa свой очакват.
Очакват и тъгуват всеки ден.
С сълзи моретата напълват.
Горчи от сол просторът син.
© Минко Андонов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
