Моряшко лале
Съдейки по цветовете,
отдавна не е валяло.
Дълбоко под лалетата и дъждовете
нечие сърце е спяло.
Пяло е песни на няма заблуда,
в тон със звездите, които също пееха,
но тяхната песен беше друга.
Разказваха за морето и бледо грееха.
Един моряк срещнал своята любима
и влюбили се двамата силно и отчаяно.
Мислел, че събирайки багажа си, тя не си отива,
но тя заминала и оставила момчето тъжно, окаяно.
Държала тя лале, откъснато наскоро,
а то вехнело, ронело листо по листо.
Не искала да откъсне второ,
наум името на момчето любимо дошло.
Накрая, кoгато тя ги съединила,
и нежно светлината заструила,
внезапно тя открила,
че спомените от главата си беше изтрила.
© Слънце All rights reserved.
