Съдейки по цветовете,

отдавна не е валяло.

Дълбоко под лалетата и дъждовете

нечие сърце е спяло. 

Пяло е песни на няма заблуда,

в тон със звездите, които също пееха,

но тяхната песен беше друга.

Разказваха за морето и бледо грееха.

Един моряк срещнал своята любима

и влюбили се двамата силно и отчаяно.

Мислел, че събирайки багажа си, тя не си отива,

но тя заминала и оставила момчето тъжно, окаяно.

Държала тя лале, откъснато наскоро,

а то вехнело, ронело листо по листо.

Не искала да откъсне второ,

наум името на момчето любимо дошло.

Накрая, кoгато тя ги съединила,

и нежно светлината заструила,

 внезапно  тя открила,

че спомените от главата си беше изтрила.