Москвич
890
0
1
Гали тихо със самотен дъжд нощта.
Прегръща ме уютно в стар москвич, ръждясал спомен, есента.
Спокойните капки, едри, ламарината прашна мият.
Чистачките стари скърцат и стъклото му - тъжно - трият.
Навън студено е. И мирише на отиващо си лято.
А в москвича - тихо, сухо и познато.
Ще спре дъждът някой ден,
москвича тъжен, ще напусна, изморен.
А той, ръждясал, ще остане сам,
но винаги, когато дойде есен, ще ме чака там.
© Георги All rights reserved.
