Мост
Скъсвам пъпната връв на презрялото вчера.
Стига вече каскадни любови.
Стига албуми със завехнали снимки.
Стига стихове между страниците на книги,
в които все се надявам, че ме има…
Предчувствам верандата,
плувнала в аромат на каскадни латинки –
залюляни камбанки – пеят, сякаш изпусната шепа
слънчево-златни стотинки.
Дъщеря ми днес сее цветя.
Бодва пръстче в една бяла саксия.
Пуска семенце.
И като малко врабче чурулика:
“Искам аз да полея! Искам аз да се грижа!“
Как се врътва Земята по оста на едно показалче!
И съм вече спокойна за утре.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
