На Валентина Йосифова
Нямаш име на прага изписано,
път сред рози, утъпкан преди,
но аз търся към теб мостче виснало
над комини, с въжа и греди.
От далеч да ме чуеш, на живо,
да подготвиш сърцето си ти,
а след туй, ако щеш, отрежи го –
път назад не помислям дори.
© Иван Христов All rights reserved.