Мосю Пармезан (из Цикль)
Живял е някога във Сен Флоран,
известен сиренáр - дьо Пармезан.
Той имал чудно хубава жена –
мадам ла Моцарелла Гаудá,
със кожа бяла като от сметана,
ала от Сатаната обладана:
«Жю сюи прие* на господ всяка нощ
да си прибира дъртия кокóш
и да остави мен като една
красива роза да цъфти сама.
а Той ми отговорил във сютрú,
«Той има прави още сиренú,
не бърза засега да го прибира,
че панталонът още му напира!»
Мосю да бъдел толкоз работлив,
до дъно на душата отзивчив,
и правел сиренú дьо кашкавал,
и никой лоша дума не казáл,
дорде не го хванали по сютрú
да бий сметана на мамзел Шарнú
и да ú кисне пресен камамбер*
и я нарича «мá пти люмиер»
Ядосана мадам ла Гаудá
и толкоз бясна тя не е била,
изхвърлила от къщи Пармезан,
защото вдигнала ръце –
«Аман,
му казала – със твое сиренú,
и всички в Сен Флоран да онодú,
не може да достигне висота
на мое положение така.
Не искала събира още срам,
затуй ранó в сютрú със влак до там,
отивайте си в село при мамáн,
защото тук покой не ще Ви дам».
- Но аз не може мандра да остави,
ще ми мухляса всички кашкавали,
и сиренето ми ще се втвърди,
ще ме напуснат всички клиентú,
не мога да отида при мамáн,
Ви моля да простите тоя срам.
- Тогава обещайте сé соáр*,
че повече не качва на кантар,
и не нарича повече «бижу»
мамзел Шарни – льо гран дьо простетю!
И не подквасва вече бидонú
със мляко на мадам дьо Лаверни.
Тържествено пред Вас, мá гран амор,
дори да срещна в тесен коридор,
аз няма да посегне да премери,
или дори да сваля жартиери
на всякоя красавица, уви,
хормон отдавна мен да ме тресú,
не ще да бърка в кацата голяма
на нашата съседка бел Флоран
и после да облизва си пръстú,
дали ще е станáло сиренú,
и няма да навкусва саламура,
макар да развали коломие*,
и ще ви храни с абривиетура
льо Камамбер Уви Резелиé!
________________
жю сюи прие* - моля се
камамбер*- сирене, което се приготвя ръчно от непастьоризирано краве мляко .
сé соáр* - тази вечер
коломие* - вид сирене
© Лулу All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз винаги при вас ще се отбИ
дали за сиринИ или ...
Но сиринИ варви и с винИ ...
Дали ще чуем стих и за лози? -
-
Добре дошли при мен, мосю льо Ди,
аз зная как Ви липсвала Лули,
и щото ходила насам натам,
написа всичко, но я гони срам,
загдето вади мръсните гащИ
на сиренАри и на големци
дано не я подгонят за отплата,
че где ли ще се дене пак горката))))
Мадам ПепИ, се радвам, че дори
сте ми подкрепа в тия лоши дни)
Тя ГаудА съвсем не е наивна
и мисля на любов е изобилна,
и ще си сложи срам между цицИ
и тъй наперена ще си върви,
и мисля, ще му сложила рога,
защото с тази кожа - сметанА,
и страс, която носи под пола
тя по нощИ в гората се завира,
цветята мрази, а цветя събира
)))))))))))) -
Отдавна чаках този вкусен стих
за камабер и сиринИ!
Добре дошла, мадам Лули
Ний вас толкоз дълго чакали ... -
По темата "мосю дьо Пармезан"
не бих могла да съм зад параван!
Току, бих 'зела трен за Сен Флоран,
набучила на кол аз Пармезан-
за туй, че Моцарелла Гаудá
е обладана там от Сатаната!
***
Пишете и не спирайте, мамзел!
Очи, аз искам, като същ бисЕр
да не помръкват, а пък нос натюр
да ви долавя лекичко - във контажур!
-
Мосю РайчО, от всичко на света
аз най-обича вкусна сметанА
намазана върху човешка кожа,
и камък туй да издържи не може)))))))))))
Прекрасна Жу, Вий знаете ли как
изпълнена със устрем и мерак,
дошла да си развявам тук поли,
че и на мен ми липсвали всичкИ,
но нямала дори минутка ас
да си посрещне музата със страс,
и затова отдавна не била
по тез места да вее ветрила)))))))))) -
Горката Моцарелла Гаудá,
дано остави я тоз Сатана!
И да дадú на своя Пармезан,
да ближи кожата и от сметан!
Да усетú прекрасната Гаудá,
и подобрú вкуса на сиренá,
да забравú - но засега...
за сладките прекрасници в града.
Страхотна си Лулу, липсваше!
-
Мадам, и аз от всичката храна
най-обичам бели сирена.
Особено креватната салата:
от нея сирене, от мене три домата))) -
Не бих си позволила ей така,
незнаеща, на своя си глава,
да запознава тука общество
и да излъгва ваше естество)) -
Яво си веща кулинарка и сиренарка! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ох, съжали, аз била във Прованс,
и нийде не оставила аванс,
но каня Ви на кратко соаре
със сиренИ и фино божулЕ