Мотив
За тебе винаги ще има една усмивка лъчиста,
дори след дъждовния самотен сив ден.
За теб остана още една сълза пареща,
дори след теб погледът да остана празен и студен.
За теб протягам приятелска ръка,
дори да се изсмееш горделив, надменен.
За тебе още правя се красива,
дори да знам - от нея заслепен.
Заради тебе почнах стихове да пиша,
но ти не се интересуваш от тях... и от мен.
Заради тебе опитвам да съм по-добра и мила,
ала и ти след нея си вече променен.
За тебе ще се преродя в бяла лястовица,
когато от нея си вече уморен.
За тебе ще стана и жива вода,
за да излекувам раните от любовта.
Какво ме кара да правя всичко това?
Влюбена съм си в мотива...
© Таня Атанасова All rights reserved.
