Jan 17, 2008, 12:31 PM

Мотив за убийство

  Poetry
747 0 4

Намериха трупа в хола

сред идеално бляскав ред.

Безжизненост бе с нож пробола...

Насред гърдите - амулет.

Суетенето привлече

съседски любопитните очи,

всеки версия изрече,

около жена се обобщи.

Разследването се проточи,

месеци буксуваха в съда,

върволицата нарочени

неопетнена се прибра.

В папки описът замлъкна,

с неразкрит извършител маркиран.

Нови дела се помъкнаха,

забрава случая блокира.

Една разшита младост

в чести позиви поднасяше

присъствието си овъглено.

Без сляпа съвест се изнасяше.

Не можа да го остави,

а всичките ги виждаше.

Такива спомени не се забравят...

Болката саблено прииждаше.

Раняваше я всякак - с умисъл.

Развратността му я шлифова.

Времето разписваше му чекове,

с щедрост даваше на всяка нова.

А тя бе старата, без ваучери.

Те - новите писалки, тя - молив.

Не й остави друго,

освен за убийството - мотив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...