Мотрисата на времето
И в мига, в който чуеш Китара
сред шума на безбрежно море,
ще си спомниш стотиците гари,
през които - си минал... Момче,
а смехът ще те кани - на гости,
онзи блясък в очите – ще спре,
да пристига единствено нощем,
сякаш Муза - при тъжен поет...
Ще се вдигне Небето - нагоре,
вероятно, да - с твойте Мечти,
а Животът - завидно Доволен,
ще прошепне – отново си Ти!
Непознато... красиво Момиче,
ще съзреш - че смутено стои,
а площадът е пълен - и тичат,
там хлапета, с вечерния Бриз,
нямаш, даже букетче - в ръката
само някакъв скромен... Зюмбюл,
но пък той е парче – от Душата!
Да – така е... Добре - си ме чул!
И тогава... Повярвай – Човече,
щом докоснеш я нежно с Ръка,
ще научиш, че с хубава Песен
и с Любов - само ставаш Богат
и Просторът е друг и Звездите,
най - прекрасен зеленият цвят,
а с крилата - на хиляди Птици,
се подготвя за полет – Светът!
Затова... Нека - с тази мотриса,
ти по - често се връщаш назад!
И помни - ако Хлябът е клисав,
добави, просто - щипка Мая...
© Ангел Колев All rights reserved.
