Nejnostt (Даниела Тодорова) Nejnostt (Даниела Тодорова)
194
Dec 30, 2011, 8:34 PM

Моя душа

745 0 8

Моя душа


Моя малка, моя дива,

наранена ми душа -

ти си горска самодива,

ти живееш през нощта!


Теб не плашат те усои,

нито стряска тишина,

ти мечтаеш мисли свои,

виждаш своя светлина...


Но до устните, горчива,

се надига чаша скръб,

не отпия ли - прелива

през прозрачния ù ръб!


Затова че, моя жива,

моя пламенна душа,

всички чувства в мен загиват,

ако с тебе не дружа!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0