Моя душа
Моя малка, моя дива,
наранена ми душа -
ти си горска самодива,
ти живееш през нощта!
Теб не плашат те усои,
нито стряска тишина,
ти мечтаеш мисли свои,
виждаш своя светлина...
Но до устните, горчива,
се надига чаша скръб,
не отпия ли - прелива
през прозрачния ù ръб!
Затова че, моя жива,
моя пламенна душа,
всички чувства в мен загиват,
ако с тебе не дружа!
© Даниела Тодорова All rights reserved.